Хайко

Тъй както цигарата на пепел става,
така и аз в пепел ще се превърна,
в оранжев прах от светлина,
с душа от синички цветя.
София 2000г.

**********

В малка стая мечтая за езеро,
какво ли ме кара - не знам,
но в него има толкова смисъл
колкото в един океан.
София 2000г.

**********

И в какво да се превърна,
за да стане по-красив света?
В глуха, сляпа пеперуда,
с пипалца само за най-красивите цветя?
София 2000г.

**********

Суматоха, страх,
вятър, прах
и аз сред тях.
Сега видях,
че ти си там -
над тях.
София 2000г.

**********

Eдна пролет,
Eдна мечта,
Eдин полет,
Eдна съдба,
Eдно лято,
Eдно море,
Една целувка,
Eдно момче,
Eдна есен,
Eдна тъга,
Eдин спомен,
Eдна сълза,
Eдна зима
Eдна елха,
Eдин подарък
и той е смъртта.
София 2000г.

Човекът

Отначало човекът бе сам. Излезе от дупката, където се беше свил и където се чувстваше сигурен и незастрашен. Поиска да излезе и той не знаеше защо и излезе и тръгна и видя и други хора, които вървяха. Отиваха към планината, така разбра от тях. Планината се виждаше в далечината. Всички отиваха натам, но никой не знаеше защо, сякаш нещо ги караше да вървят натам. Едни хора вървяха по – бързо, други по- бавно. Имаше млади и стари. Мъже и жени. Някой бяха красиви. Не, всички бяха красиви! Бяха различни. Всеки вървеше по своя път и рядко поглеждаше към другите. Човекът и той вървеше. Струваше му се,че върви доста бързо, но запомняше всичко което виждаше. Прескачаше локви, газеше в мочурища, прецапваше рекички, минаваше по мостове и полянки. Често го валеше дъжд и нерядко виждаше дъгата. Виждаше много хора по пътя. С едни се заговаряше, други отминаваше. Дори се влюби - три пъти. Първо в чернокоса ледена девойка с кристален син поглед. После в русо момиче с дълги коси и палави очи. Но те останаха назад, той беше по-бърз от тях. Виждаше, че някои ходят по двойки или с целите си семейства. Пожела и той да има семейство и неговата жена се появи. Срещна я в една гора, когато тя ронеше сълзи над един поток. Разбра че това е тя по гривната на ръката и. Беше си я представял тази гривна и като я видя разбра, че е тя. Това беше една красива старинна гривна с много разноцветни камани. Точно такава си беше представял. Веднага я хвана за ръка и тя спря да плаче. Попита я дали иска да върви с него към планината и тя кимна. Усмихна му се и му подари миг щастие. Завървяха заедно. Срещнаха и заека и змията и лъва и орела и пеперудата и мухата и лешояда и пауна и още безброй други животни и растения. Научиха се на много неща, но вървяха все натам към планината. Другите хора се чудеха какво има зад планината и те също се чудеха. Носеха се легенди, разкази, митове за отвъд планината. Човекът и жена му вървяха. Бяха вече съвсем близо. Само трябваше да минат билото, а след тях оставаха следите от стъпките им. Той и каза да стои тук и че той първи ще мине, но тя пожела да бъде първа. Не искаше да остава сама пред планината и той се съгласи. Тя отиде и изчезна. Той постоя малко. Хората отиваха и изчезваха. Огледа се, видя че няма нищо което да го задържа тук и той отиде и изчезна.

The Paradox

Several time ago I had a small talk with one person via internet. It was the so called “chat”.We spoke about love and relationships and he shared that he had not girlfriend. I asked him why. And he said that all girls were whores and look only in the pockets of men and were ready to do everything about money. He said he had no money, so he had not girlfriend. He shared also that he wanted the girl to love him because of himself and not because of his money.

After that conversation a thing appeared to me – “He wanted to be loved because of himself.” Maybe you will hear that sentence often, but behind it lays great complex question. A lot of guys say that they want to be loved because of themselves but do they realize that “themselves” often is very ugly. In fact they offer one very unpleasant and nasty person, who even if they themselves meet they won `t like. So here is the complexity of the problem. What they offer is not what a girl will like, but they not realizing that and their inner true self want to be loved which again shows their selfishness. They don’t have idea of their real self. They do not realize their real character, their attitude, their behavior. They don’t look objectively on themselves but they are wanting, wanting, wanting… They don’t have any virtue, but want to be loved and loved because of themselves. A great paradox. If you want to be loved you have to have a set of nice characteristics and to make efforts for the other side in the relationship. They don’t do this but they are blaming and complaining all the time. Always someone else is guilty. In that case the “whores”. The paradox and the misunderstanding are obvious.

FAIR WIND!
VPi
:X

SKYSCAPES

What Happened When Evil Envied Good

Once upon a time in the deep forest of one of the shiny islands called Birdland there were two birds. Of course there were a lot of birds on that island but those two were very important. One of them was called Nicy. He was ordinary bird, without any extraordinary decoration, but he had big and good heart. When somebody was sad he was always nearby to calm him down. He was joking and cheering up everyone from the island and birds and animals and humans. He never forgot to gratitude. She never forgot the birthdays of his friends and always gave them presents although he had not so much. He was doing good to everyone and that gave up to him pleasure and he was fulfilled and that was the sense of his life. He was always happy scattering happiness around him. Everybody in Birdland loved him. When someone met him it was followed by a smile and his mood got better. Everybody liked him, respect him and was happy to be around him.

The other bird was called Evy. He also had ordinary decoration like most of the birds on the island. But he was the opposite of Nicy. Ne was always evil, rude, frowning, sinister and cruel. Nobody liked him and he liked nobody. He was happy that he is evil that was the sense of his life. Everyone avoided him. But when someone occasionally met him he was abused, ill-treated, harmed and he became immediately sad and unhappy. That bird was born bad and he couldn’t go against his character. He was sowing hatred, pain and sadness around him. Nobody loved him – neither birds, neither other animals, neither humans.

One day as Evy was flying around he heard music and laughter. He came nearer and hid himself among the leaves. It was Nicy and his friends. They were playing on the glade with the threes and flowers. The spring was laughing, some birds were singing, the animals, the flowers and the threes were smiling. Humans were playing and Nicy was in the middle giving joy and pleasure. Evy look at that picture and got more and more embittered. He get home angry. His soul was full with malice and violence. He was blind from envy.

From that day Evy began to congratulate everyone. He began to smile to everybody and to joke with birds, flowers, threes, animals and humans. He tried to give happiness, to be polite. He gave presents to make friends with the other inhabitants of the island. He made himself to smile and to be cheerful. He wanted to be like Nicy. He wanted everybody to love and like him.

In the evenings when he was alone at home he was the old Evy – rude, bad, heartless and cruel. In the day he putted the mask of kindness and goodness, but at home he was more and more evil. He was so blinded of angriness and malice that he was thinking on the murder of Nicy. He hated him so much, although he was his first friend in the day when the mask was on. He decided to kill him and was planning carefully his deed. He planned to invite Nicy to his home in order to celebrate their friendship and to put sleeping-pill in his wine and then to chop him in pieces and to bury him in front of his house in order to delight to his deed every day. He could poison Nicy but this was not enough for the bad heart of the evil bird.

So the day came. Nicy was invited to dinner at Evy`s home. Nicy came and Evy putted sleeping-pill in the Nicy`s wine and made the ugly deed, he planned from days. He buried Nicy in front of his home and became happy.

FAIR WIND!
VPi
:X

Екзистенциалната Книга - Моите Монолози

Другите


Нека мисловно разделим света на две. Разделяме света на аз и другите. Философът и писател Сартр в произведението си „При закрити врати” е възкликнал „Адът, това са другите”. Аз бих възкликнала – „Враговете, това са другите”. Замисляйки се върху тези постулати, достигам до заключението, че и двата са верни. Какво би правил самотен човек на Земята. Имаме пример за това от Даниел Дефо и неговият „Робинзон Крузо”. Картината е ясна. Човекът не може без другите, човекът е социално същество. Нужни са му, за да се огледа в техните очи, за да пожелае тяхната обич и уважение, което няма да получи. Да помечтае за очаквана похвалата, която рядко ще чуе. Да даде любов, която ще бъде отхвърлена. Да поиска любов, която няма да му бъде дадена. Да потърси нежност, вместо която ще получи агресия. Хората са жаловити, сантиментални и нежни към себе си, а жестоки, груби и несправедливи към другите. Хората знаят какво искат да получат от другите, но не го получават както и те самите знаят какво трябва да дадат, но не дават. Сякаш всеки друг е наш враг или съперник. А всички се нуждаят от едни и същи неща – от блага дума, любов, нежност, разбиране, уважение, загриженост. Не се разбираме, а искаме едно и също. Сякаш говорим на различни езици.Това объркване, това неразбирателство, това нежелание да разберем другия, това нежелание да му направим добро е поради една проста причина човека не обича другите, те са врагове. Всеки друг ни е враг. Той не заслужава нашето добро. Не заслужава нищо, не заслужава колкото аз. И така омагьосания кръг се върти – всеки има потребности и мисли, че ги заслужава, но не дава на другите, защото за него те са врагове и не им се полага. „Адът, това са другите”. Те ни обиждат, те ни насилват, те ни унижават, те ни вършат зло, те ни мислят най-лошото. До кава степен сме обвързани с тези други? До безкрай, светът така е създаден. Всеки човек иска да е част от общество. Той е социално животно. Реализира се в пространството на обществото. Без общество той би греел като самотна звезда на небосклона, но никои нямаше да го види, да оцени неговия блясък и тогава блясъка би загубил смисъла си. Блясък, който не заслепява никого. Човекът е социално същество. Той има нужда от другите, те са необходимото зло. Единствената връзка между него и другите е комуникацията. Той има нужда да комуникира, да се сравнява, да обменя мисли и идеи, да обогатява себе си и да говори със същите тези други, враговете. Комуникацията е един от най-съществените начини за изява на самото ти аз, че си тук, че мислиш, че чувстваш, че си жив. Това е спонтаната връзка между хората, енергиен обмен, жица с високо напрежение, която свързва две души. По нея текат емоции, импулси, мисли и идеи с всякаква честота. Чрез комуникацията човек презентира себе си и показва образ, който иска другите да възприемат. Естествено уловките при комуникацията са много. Всеки може да излъже, да се представи по друг начин, да се маскира и да играе роли. Но това е рядкост и бързо бива разкрита от наблюдателно око. В общия случай начинът, по който човек комуникира с другите разкрива собствената му същност.

Разглеждайки, хората ще разкрия двата типа личности, които са обобщени в две групи, в които естествено има много разновидности. Ако нашата личноат е по-екстровертна, разговорлива и отворена, то това е човек с честни, открити намерения, който не се притеснява как ще го възприемат него или думите му. Той няма комплекси, изявява себе си открито, разкрива се изцяло пред другите. В повечето случай това е добър, честен човек, готов да помогне, отворен към всякакъв тип хора, силен и уравновесен. В обратния случай, ако имаме мълчалив човек, който стои отзад, за да не бъде забелязан и само наблюдава, но не участва в каквото и да било. Това е човек прекалено стеснителен, притеснен, не искащ да покаже себе си поради комплекси. Той не е открит, страх го е да бъде себе си, да се изяви. Често е потаен в намеренията си, поради обърканите си чувства. Такива хора са неудволетворени, комплексите, които имат ги изяждат и отварят вратите на по-лоши чувства – завист, омраза, а и по-далеч, стигат и до нечестни постъпки и необосновани отмъщения и ненужна жестокост и агресия. Това неудовлетворение от блокираната самоизява се превръща в неудовлетворение от себе си и в омраза към околните, които свободно се изявяват, отваря вратите към зависта, която води и омразата и това се обръща в лоши постъпки. За това, че не харесваме себе си наказваме другите.

Ние сме тук, за да греем, да покажем себе си, да ни видят, да ни чуят, да ни оценят. Търсим тази оценка от другите, но рядко я получаваме , а тя е толкова важна за нас. Ние се нуждаем от обожанието на другите както и те от нашето, но нито те нито ние го даваме по една и съща причина – ние сме врагове. Тази липса на изява и последващите я злоба, завист и омраза водят след себе си лицемерие, принизяващо одумване, с цел да изявят себе си и да приобщят слушателите си към тях – така тези слаби комплексирани човеци започват да се чувстват силни и значими и повдигат собственото си потъпкано самочувствие. Но това е една илюзия, те имат самочувствие само когато изпитват злоба завист и омраза, в друга ситуация те са отново тези комплексирани, страхливи хора. Не трябва да ги съдим, те са такива - неуверени, страхливи, комплексирани. Те сами са се оковали, а оковите им тежат. Зависта, злобата и омразата единствено ги правят щастливи. Тогава те са силни, само така могат да изтръскат окаляното си самочувствие, но за съжаление хвърлят калта върху себе си.

Желанието да нараниш. Желание да нараняват имат тези злобни и мразещи хора, които наранявайки се чувстват добре от това, че тяхната омразна жертва се чувства зле. Това е характеристика на човек облякъл дрехата на злобата, сложил шапката на омразата и маската на жестокостта. Това са същите тези страхливи, комплексирани хора, които грабвайки меча на злобата и омразата се чувстват силни. Това е комплекса на блокираната изява, на страха от изява, на комплексите и вътрешната неудволетвореност.

Защо възприемаме другите като врагове? Дълго мислих по този въпрос и ми изникна един отговор. Всичко идва от огромния егоизъм на всеки от нас. Ние егоистично искаме всичко да имаме, искаме да сме повече от другите, искаме да постигнем повече, да бъдем повече.
Готови сме на всяка цена от егоизъм да постигнем всичко това. Такъв съм аз, но такъв си и ти, такива са другите, такива са всички. Водим една непрестанна война с другите за да победим ние, ние да сме на върха. Всеки друг е враг. А защо искаме ние да сме на върха, да сме първи? Защо никой не харесва второто място. То все пак е второ, не е последно. Защото никой не иска да е победен. Отново егото се обажда. Искаме да сме първи, за да сме по – напред от другите, за да сме повече, за да не са като нас. Това вътрешно его е виновно. Но то е вродено във всеки от нас. То ни дърпа напред. То ни помага в битките с живота. То е като инстинкт. Представете си човек без его. Той не би оцелял. А в живота и в природата оцелява най-силния. Егото ни дава стимул да се борим и да оцеляваме. Всеки човек го притежава и притежавайки го, то прави всеки друг враг.

София
Март, 2009г.

Екзистенциалната Книга - Моите Монолози

Смъртта


Наскоро бях на погребение на мой близък познат. Времето беше мрачно, навяваше меланхолия. Облаците бяха тежки и черни, купести, дъждовни. Но дъжд все още нямаше.
Нашата малка група се беше събрала около изкупа и слушахме опелото на попа. Повечето хора бяха с мрачни физиономии. Няколко жени хлипаха, но не видях някои от мъжете да плаче. Нали мъжете не плачат. Така е само в приказките. Според мен плачат, но тайно, но и това е мъжествено. Всички стояхме с по свещ в ръка и предполагам никои не слушаше отчето, а бродеше из своите мисли, спомени и емоции. Опелото беше хипнотизиращо. Всеки ще ме разбере, ако е слушал православен поп, рецитиращ на старобългарски под носа си някакви псалми. Чуваше се ясно само „Амин”. Хората бяха с наведени глави. Моята глава беше празна, чувствах се някак безчувствена от което се събуждаше моята гузна съвест. Но не изпитвах нищо. Ужасно безчувствие. Сякаш не бях там, сякаш това не се случваше. Аз ли бях най-коравосърдечната тук. Всичко се случвасхе някак далеч извън мен. Случваше се сякаш не ме засягаше. А ме засягаше. Един ден и аз щях да потегля по моя път към отвъдното. Но сега за всички нас там на погребението това не беше на дневен ред. Вродения егоизъм на човека или инстинката му за самосъхранение не ни дават да се потопим напълно в ситуацията и да усетим всяка ужасяваща емоция и всяко страшно чувство, да усетим ужаса от това което се случваше. Това минава покрай нас, а ние гледаме да не мислим за него. Една нощ не можeх да заспя и през цялото време си мислех за смъртта. Как ще изчезна, как затваряйки очи вече ме няма. Как съм едно нищо. Как спирам да съществувам и изчезвам. Ужаса от това ме беше обгърнал, не затварях очи, терзаех се, напираха чувства на мъка, ужас и страх. Мислех си колко ще ми липсват близките, слънцето и дъжда. Мислех. Чувствах. От силните емоции, напиращи в гърдите ми дори зациклях на дадена мисъл и изживявах ужаса отново и отново. Справедливо ли е? Справедливо ли е за нас хората? Най-накрая заспах. На сутрината все още погълната от тези тежки подтискащи мисли, попитах майка си.
- Страх ли те е от смъртта?
- Не, нищо лошо не съм направила.
- Не те ли ужасява, не те ли плаши? – настоявах аз.
- Не. Когато дойде, тогава ще я мислим. – простичко отговори тя.
Когато дойде времето, едва ли ще имаме време да мислим за нея. Майка ми, като типична Везна ( тук само хората, които се занимават с астрология ще ме разберат), възприемаше живота по-безразлично, малко по – леко, малко по – безпристрастно, с доза безчувственост и с някаква практичност – да не мисли за неща, които всяват тревога, за да е добър денят ни днес. Нейната логика на въздушен знак не можеше да отговори на моите скорпионски мъки и терзания. За мен това не беше задоволителен отговор. Трябва да се стигне до дъното на нещата и от там да изскочи истината независимо каква е тя. Мога да я понеса. Скорпионът в мен иска да я знае без значение лоша или добра, без значение от последствията. И тъй като никой не може да отговори, Скорпионът би дръзнал да попита дори Бог. Аз лично постоянно му задавам въпроси. Края на опелото ме сепна. Бях се отнесла в моите мисли и не виждах какво става около мен.

Започнахме бавно да поставяме свещите и да хвърляме малка шепа пръст върху ковчега. Това беше нашето последно сбогом, нашето уважение и нашата съпричастност. Отдръпнахме се настрани докато закопаят гроба и бавно всички започнаха да се разотиват.
Тръгвайки си от тук те продължават своя живот, живейки сякаш това никога няма да ни се случи. Смъртта на един човек, този край от който всеки се страхува, за които мисли често като заспи, който го плаши и ужасява всъшност е една обикновенна случка. Не по различна от всяка друга, нещо едва ли не ежедневно. Този важен момент, завършека на един човешки живот е просто една случка, толкова обикновенна и незначителна за другите. Просто един техен полуден или няколко часа. Края на този живот, края на всичките радости мъки и скърби на този човек, края на мечтите и любовта, края на цял един живот е почетен просто за няколко часа, от няколко човека. Да, те ще почувстват липсата му за месец, два, ще потъжат за него или повече за себе си. Накой други ще го носят в сърцето си с години. Самата физическа смърт трае по-малко от минута, няколко секунди. Не е ли и това един безславен финал. Но по-добре така. Съдбата проявява милост, благосклонна е към нас, няма агония, страх и ужас с часове. Смъртта е мигновена. Едва ли би имало по – добър вариант. Все пак провидението не е жестоко, поне в този случай. Дори в този последен час или минута или секунда ние прекрачваме прага на смъртта мигновенно, без да усетим, без да има минута да разбираме, чувстваме или мислим. Смъртта е мигновенна, а погребението е една обикновенна среща на близки и познати. Това ли заслужаваме? Цял живот човек се бори, за да живее, бори се за да оцелее, бори се за да постигне нещо. Цял живот твори, работи, развива се, учи, постига и допринася за развитието или на човечеството или на цивилизацията. Завършека на този живот не е ли принизен, не е ли безславен. Все пак този човек беше тук, живя, показа се на света. Света го видя, другите го видяха, някой го обичаха, за други беше утеха и помощ. Не е ли нищожен този край след живота на човек, изпълнен с борба и страдания. Това е края на земния му път, нещо толкова важно, по-важно от всичко на света, по-важно от политическите борби, по-важно от научните постижения, по-важно от философките теории и от религиозните войни. Човешкият път е сто пъти, ако не и хиляди пъти по-важен за това защото е кратък, защото свършва. Всичко останало ще остане. Виждали сме дебелите прашни книги в библиотеките пълни с история, философия и наука. Но колелото на човешкият живот е много по-важено и в същото време е принизено до мятане в една яма. Справедливо ли е? Мятаме тялото на този човек в дупката и го затрупваме. Затрупваме мечтите му, спомените му, делата му, живота му. Това е един недостоен завършек. Може би не само аз мисля така, така са мислили и нашите предци и за това има традиция и до днес на гроба на починалия да се сложи паметник, красив, изписан, със снимка. Това е почитта към човека. Знаете, че по принцип паметници се правят по различни поводи, например на знаменити личности или по случай важни събития. Паметника на гроба е нашата почест, нашето преклонение и е камък, който да просъществува през вековете, който вечно да стои и да напомня, че под него е положено човешко същество, което е било от огромно значение, дори и само с това, че е живяло и е било на тази Земя, подчинявайки се на нейните сурови закони. Това е един малък реванш за несправедливостта към човека, водил живот, в който е страдал, мечтал, самоусъвършенствал се е и е допринасял.

В миналото древните фараони в Египет са строяли пирамиди в своя чест и са се мумифицирали, подготвяйки се за живота след смъртта, а също така са пълнили гробниците си с вещи, които можели да им потрябват, както и много накити и злато, за да се разплащат в отвъдното. Наистина с такива привилегии са се ползвали само членове на властващата династия, но това показва уважението и почитта към смъртта, като нещо много съществено в техния живот и като неизменна част от живота на всеки. Те са уважавали смъртта, а вярата им за задгробно царство и за живот след смъртта за сега са под въпрос. В днешно време смъртта е нещо обикновенно, случва се постоянно, безразлични сме към нея и даже я забравяме доста бързо. Тя е проблеми за роднините, допълнителни разходи, оформяне на документи и една две въздишки. Няма пирамиди, няма купища злата и скъпоцени предмети. Карайки колата навръщане от погребението вече беше заваляло и тази меланхолия се пропи в мен и започна да ми навява мисли и разъждения за равносметки. Появиха се и ненужните емоции. Незнам защо дъжда действа по този начин. Затваряш се за света и се отварящ за собственото си аз. Вмъкваш се дълбоко в собствения си свят. Да, смъртта е жестока, в днешни дни погребението принизява покоиника. Тази важна необикновена случка за него - края на живота му е нещо обикновено за другите, част от плана им за деня.. Той може да е бил професор, учен, президент, чиновник, адвокат, лекар, а също и престъпник, нехранимайко, отрепка. Може да е бил морален, честен, справедлив, чувствителен, грижовен, внимателен или точно обратното. Може да е постигнал нещо, а може да не постигнал нищо, дори да е рушил цял живот. Възможно е да е водил праведен живот, да е помогнал на човечеството, да се е борил за велики каузи. Но пред лицето на смъртта това не е от значение, получаваш празен трап, като всеки друг. Пред смъртта всички сме равни, независимо от делата си. Справедливо ли е това? Пристигнах у дома, паркирах колата. Още валеше. Влязох в къщи и легнах на леглото си с разпрени ръце и си помислих, че ако беше слънчев ден едва ли щях да мисля за нещо подобно. Запитах се, отново, къде е справедливостта? Справедлива ли е смъртта като край на човешкото битие? Справедливо ли е да си отиваме толкова безславно и след време да сме забулени в забрава? Справедливо ли е всички да сме равни пред смъртта? Справедливо ли е от човешка гледна точка? Абсолютно не. Не е често цял живот да се стремиш, да печелиш, да побеждаваш и в един миг всичко да ти бъде отнето, да изчезне и не само то а и ти да изчезнеш в този миг, да спреш да съществуваш сякаш никога не си бил тук, сякаш живота ти е бил безсмислен, ненужен, сякаш цялата твоя суета е била една празна игра. Смъртта слага край на всичко. Станах погледнах през прозореца и се заслушах в чукането на капките по перваза. Тяхното тракане напомняше мелодия – монотонна, но успокояваща, хипнотизираща. Справедливо ли е? Въпроса трополеше с всяка нова капка разбиваща се на перваза. Всеки рано или късно отива там от където никои не се е върнал. Бива затрупан, оставен на всякакви гадинки, които унищожават тялото му, единственото доказателство за неговото съществуване. Пред смъртта и гадинките всички сме равни. Тук няма почести, титли или привилегии, няма вип персони, милионери, а и подкупи няма. Закона на смъртта е строг. Забързани, ние не оценяваме, че живота е един театър, всеки играе роля каквато му е отредена или каквато той иска или заслужава. Във вихъра на това ние рядко се замисляме и се потапяме в ненужни емоции и правим безсмислени усилия и постъпки в името на собственото си аз от суета. Влизаме в отношения, изпитваме чувства, захранваме своето его непрекъснато, затрупваме се с вещи, които си мислим, че ни носят радост. Дрехи, коли, къщи, постове и титли всичко е тленно. А всъшност ние всички сме еднакви и равни. Каква е разликата между милионера, който слиза от лимузина, облечен по последна мода с красива жена под ръка и продавача на вестници, облечен семпло, непетенциозно. Съвсем спокойно можеше да са в обратна позиция. Милионера да продава вестници, а вестникаря да слиза от лимузина. В живота е така - социалните придобивки, физическата красота, умствения потенциал, талантите и способностите разделят хората и ги правят различни. Но това е така, за да съществува театъра на живота. Бихте ли гледали постановка с еднакви актьори, които са в синхрон и правят едно и също. Едва ли. Такъв е живота, но при смъртта не е така. Пред нея всеки е равен и минава по реда си.

Загледана в небето отново се замислих. Припомних си попа, който припяваше благословените думи. Дали Християнството дава отговор на тези въпроси. Според християнските канони Бог е справедлив. Справедливостта се състои в това, че човек живее, има право на избор, има право да греши, но и право да се покайва и да иска прошка. Но като цяло трябва да води праведен живот на земята. След като свърши тления му път той се възнася до портите на Рая където е поставен на съд. Свети Петър държи ключа от Рая и той решава дали да пусне душата на починалия вътре. Под микроскоп разглеждат живота на възнеслата се душа и и претеглят греховете. Ако е съгрешила я изпращат в Ада да се мъчи и изкупва греховете си и то не един живот, а завинаги. Цял живот човек се мъчи на Земята. Ще признаете, че страданията, мъките и нещастията са много, изкушенията също. Да си човек не е лесно. Понякога товара е по-тежък от камъка на Сизиф, а планината по висока от неговата. И въпреки тежката човешка съдба на Земята, християнската вяра заплашва с адски мъки в Ада всеки грешник. Справедливо ли е?Нали Бог е всеопрощаващ. Но факт е, че пред Свети Петър всички сме равни, както пред смъртта и гадинките. Има обаче една разлика нашите дела вече имат значение. Нашите постъпки са анализирани, взети под внимание и съдени. Безпристрастно и справедливо разгледани и в зависимост от тях душата отлита нагоре към райските порти или пада надолу в адските кръгове. За съжаление съвремения човек не вярва в тези притчи, но дали това дава отговор на въпроса за справедливостта? Дъждът се усилва, аз пак лягам на леглото с разперени ръце и чувам тътена са светкавица може би на 5 км от тук. Християнството открива пред мен частичен отговор на въпроса за справедливост. Да, Бог е спаведлив, справедливо съди, справедливо наказва. Пред него всички сме равни, никои не носи торбичка с пари и вещи, няма привилегии за този или онзи. Християнската философия дава отговор на въпроса защо умира човека. Той живее на Земята, там е подложен на изкушения, поставят му капани, за да го изпробват, трябва да спазва правила, да се бори с вътрешната си изначална грешна природа и да постъпва по светия закон, отправят му съблазни, за да съгреши, но ако устои го очаква вечен блажен живот в Рая. Това е тест. Справедливо е. Но, човек се ражда един път и има само едно лице, един образ и една характеристика – ражда се грозен, глупав, беден, болен, инвалид или красив, умен, богат, здрав. Оттук излиза, че хората не са равни отново. Раждаш се в една страна, в един град, при едни родители. Живееш и умираш такъв. От тези твои характеристики зависи развоя на целия ти живот, зависят дори и изборите, които ще направиш. А имаш право само на един живот. Справедливо ли е това? Справедливостта в светите закони стига до там, че съдят човека справедливо, но таят в себе си друга несправедливост, а именно при тегленето на жребия всеки има право на едно билетче.

Видяхме, че хората са равни пред смъртта, което не е справедливо, зашото хората са различни. Видяхме, че според Християнството хората са равни пред светите закони и са съдени справедливо след което са наказани или възнаградени, но имат право само на един живот и на едни човешки характеристики. Тук условието за равенство липсва. Погледнах към прозореца отново. В такъв ден човек може само да лежи и да слуша музиката на капките. Справедливост няма. Седнах отново на леглото и видях слънцето как свети зад един от облаците образуваики небесна дъга. Загледах се. После отместих поглед и легнах отново с разперени ръце и крака. От толкова мислене главата ме заболя. Мъката и огорчението от погребението си бяха отишли. Но смъртта беше още тук. Замислих се за момент отново за Християнството. То е велика идея, направена е да спаси света, както Исус спасява света и хората. Замислих се за миг какво щеше да стане ако Исус не съществуваше и християнството не се беше развило. Дали сега щяхме да сме живи, дали нямаше отдавна да сме се саморазрушили, дали доброто щеше да бъде водещо в нашата цивилизация. Дали законодателствата на държавите щяха да гравитират около доброто, справедливостта, честността и равните права.. Дали щяхме да помагаме на слабите, болните и възрастните. Исус наистина спаси нашия свят. Даде завет, който е в основата на съвремната цивилизация и морал. Бродейки из мойте мисли, търсейки справедливост в смъртта, достигнах до едно единствено заключение и отговор. Може би дъгата ме озари. Един божествен занк не търпящ никави християнски канони, необясним за християнските трактати, но толова близък до обикновенния човек. Не познавам човек, който да е видял дъга и да не се е усмихнал или поне да не се почувствал щастлив. А ако това не е Бог, какво друго е той.

Дъгата внесе в мен радост и спокойствие и някакво озарение. Дъждът беше почти спрял. Ръмеше съвсем леко и аз чувах шума от капките като тихо шушукане. В обърканите ми мисли за спредливостта на смъртта и за все още тормозещите ме въпроси, проблесна искара. Припомних си източните философии, които са най-дълбокото знание за света, извиращо отвътре, от сърцата и душите на древните източни мъдреци, които медитирайки го получават с висше. Просната на леглото, премислих всичко което знам. И тук открих отговора на моята загадка. Бавно доминото се нареди пред очите ми. Основното в източните философии е прераждането. Християнството, както и древните египтяни вярват в живот след смъртта, както и още много религии, философии, религиозни учения и течения и различни езически религии. Дори може би няма да сгреша ако обобщя, че всички движения с религиозна насоченост вярват в живот след смъртта. Това навежда на мисълта, че живот след смъртта е възможен и съществува, след като е описан в толкова много различни религиозни течения и вярвания, възникнали на различни континенти по цялта Земя, датиращи от различни времеви периоди. Ясно е, живот след смъртта има, но тук изниква друг въпрос. Какъв? Връщайки се към източните философии и в частност към прераждането, което е един неспиращ процес на живота, необикновен кръговрат, който го има и в природата, навсякъде около нас. Този кръговрат е може би единствения закон на Земята и той е без изключения. Свикнали сме винаги да има изключения, които да потвърждават правилото, но тук няма. Цялата природа спазва този закон на кръговрата, на преобразуването, на преминаването на едно нещо в друго, на преливането на нещата от едно в друго, на тази верига която свързва всичко в едно бясно колело, в което от всяко нещо произлиза другото и така до безкрай, като не липсва нито един елемент. Всеки елемент се произвежда от предния, а всеки елемент произвежда следващия. Закона на кръговрата властва и над човека. Дедуктивно от всичко това следва, че закона за кръговрата действа и върху човешките души. Раждаш се, умираш след това се прераждаш в друг, умираш и така до безкарай, докато не усъвуршенстваш себе си, както е според източните мъдреци. И ето тук открих справедливостта. Един път се раждаш красив, умен, богат в добро семейство, друг път грозен, глупав, беден в лошо семейство, трети път грозен, болен, умен, богат в лошо семейство или здрав, красив, глупав, беден в лошо семейство. Конфигурациите са безброй и определено е справедливо. Равни сме. На никого не е дадено в повече или в по – малко. Опитваш от всичко в живота. Запознаваш се с всяка подробност, за да се научиш по-добре. Изпитваш целия калейдоскоп, предоставен на Земята. Изпитваш всяка емоция, чувство, преживяваш различни събития, взимаш решения, учиш всякакви уроци, решаваш различни задачи. Виждаш света при всяка нова инкарнация под друг ъгъл.Това ти помага да учиш уроците, да се усъвършенстваш, което е и целта според източните учения. Ние сме тук да усъвършенстваме нашите души. Но и тук има миг на равносметка. Както в Християнската религия, така и в източните учения се проповядва, че след смъртта има „съд”, на който се разглеждат делата на душата. Дали е успяла или не да разреши своите задачи за тази инкарнация, научила ли е своите нови уроци, успяла ли е да преодолее негативните си черти. Душата трябва да реши новите задачи, но и да реши натрупани задачи от предишни инкарнации. Не ги ли реши, те ще се повтарят отново и отново във всяка следваща инкарнация и дори ще се задъбочават.
На базата на постигнатото от душата през този и живот се прави новата програма за следващата и инкарнация. Така цикълът продължава, кръговрата не спира, колелото се върти. Така, по-лесно се обяснява и онзи безславен край – смъртта. Малкото събрание, опелото, прошката с човека и след това скромната почерпка както е обичаят в нашата страна. Това е едно малко събрание от хора, изпращащи душата на покойника към следващия етап от неговото развитие. Кръговрата продължава. Смъртта е една трансформация, елемент от веригата на кръговрата, част от цикъл. За това умираме, защото кръговрата трябва да продължи, но това не е край за нас, а ново начало. Начало с нова инкарнация с нови задачи за решаване. Сега смъртта изглежда справедлива. Смъртта не е страшна, тя дори е възможно най-лека – трае секунди. Виждала съм умиращ човек. Помислете на какви много по-тежки страдания и болки сме подложени през живота си. Смъртта е просто един завършек на нашия път и врата към новия път, които ни очаква. Откривайки справедливостта в източната философия, не прави живота ни по-лек, но все пак дава обяснение за справедливите правила, които властват тук на Земята и в нашия свят. Смъртта не е нещо безсмислено и обезсмислящо, не е принизение на живота, не е недостоен край. Трудно е на хората да го разберат, вкарани в латино сериали, драми и трагедии, чувствайки всичко с пълна сила и много емоционално. Отворени само за днес и сега, играещи в този театър на живота, облечени в костюми и маски, а отдолу са еднакви, нежни и мили души. Просто, души поели по пътя на усъвършенстването. И тогава всичко изглежда справедливо.

Дъждът отново се усили, мокри гълъби се тресякаха на перваза. Дъгата беше изченала и вече се свечеряваше. Бях прекарала в мислене целия следобяд, но бях доволна, бях открила смисъла. Днешното погребение вече не ми изглеждаше толкова принизително, нито пък толкова тъжно. Вярвах че този човек скоро ще се прероди и ще започне наново да учи своите уроци и опитности по пътя си към съвършенството. Неговта душа ще броди около нас поне през първите 40 дена, така е преданието. И на него му е мъчно за нас. Както за нас раздялата беше тежка, така и за него не е била лека. Трябва да си кажем сбогом и всеки трябва да тръгне по своя път, освободен. Защото всичко е простено.

Утре ще запаля свещ за този мои познат в църкавата и за собствено облекчение, и за Бог да прости. Станах от леглото. Бях прекарала там близо 5 часа. Станах и слязох долу да нахраня и разходя кучето и да свърша всичко останало, което ме очакваше. Трабваше да усвоя някои уроци от моята инкарнация и да реша ежедневните си задачи.

През ноща, преди да заспя, дъждът продължаваше да трополи монотонно и хипнотизиращо, а аз бавно се унасях под приспивната му песен, но в главата ми все още се преплитаха картините от днешния ден и кънтяха мислите: „Справедливост има. Създателят (няма да се ангажирам с имена) е строг и справедлив и това е един от най-справедливите закони. Закона за кръговрата – нищо не се губи. Справедливост има. В Създателят е и магическия жезъл и острия меч и мекото перото, с което помилва. Справедливостта винаги ще възтържествува”.


София
Март, 2009г.

Екзистенциалната Книга

Мислех да напиша сборник с есета наречен "Екзистенциалната Книга" - "Моите Монолози".Но както винаги написах нещо и го зарязах. Реших да публикувам тук 2-те есета. Те са може би повторение на някои мои постове, но вече са написани и ми се ще да бъдат грубо казано пуснати да живеят своя собствен живот. На български са и на мен в момента ми изглеждат глуповати, писани са Март 2009. Едното е за Смъртта, другото за Другите.Идеите са познати на тези които са чели нещо от моя блог, но акцентът не беше на идеите в първото есе, а на художествената страна. Не знам дали се е получило. Другото пък не е завършено..

ПП.
Сега си гледам листа с темите, които съм мислила да разгледам. Реших да ги спомена просто - Страха, Волята, Идеалите, Любовта. Сега бих добавила - Вярата, Съмнението, Гнева и Прошката. Естествено към "Екзистенциалната Книга" може да се добави какво ли не.

Попътен вятър!
VPi
:X

One Story about Beauty

I was provoked to write this post because of the statement of our current Miss Bulgaria 2009 that “Beauty will not save the world” on our Miss Bulgaria Contest 2009. Of course, it lies as a note on my desk again but today I got up early (it is 8:27 AM) and I have time and inspiration to write about it.

I was annoyed of her statement and of her ignorance and lack of understanding. The real statement is “Beauty will save the world”. This statement is truly Bulgarian and it comes from Yordan Yovkov, one of the best Bulgarian short story writers, who wrote mainly of the Bulgarian customs and of the psychology of Bulgarian people, but his stories can be seen as universal, fitting to every man. He presented high psychological suggestion and lyricism in his works and they are unordinary, caring mysticism of the past, giving us everlasting truths. His short stories are really short but he with a bit of words says everything and even more. His stories are so genius that I must recognize him as writer of world level, but for a pity he had the bad chance to be born Bulgarian.

Now let’s return to the statement. It is from Yordan Yovkov`s short story “Albena”, a very good written, planned and designed story. I won’t retell it now. Everyone can read it alone and make his conclusions. But the great writer, who Yovkov uncompromisingly is, has seen and presented the general truth very clearly and in a way that make us muse on. One great contradiction and one unforgettable story. He is a giant for me as are and variety of other Bulgarian writers, who were artists of world class and who we Bulgarians don’t respect. And more, most Bulgarians are not acquainted with their artwork and don’t appreciate it. Even more it is seen a tendency, here in Bulgaria, that literature and poetry are ridiculous and senseless. The other tendency is to adore foreign artists who are for sure great and to forget our own literature heritage in order to copy and not to be us.

Everyone forgives to the sinner Albena, because she is beautiful. And if Beauty was not at our world, the world would be other. Before Beauty man is softened, charmed, enchanted, venerated and good. The Beauty touches every tone of man’s heart, soul and mind and he is better, he is more loving, he is inclined to forgive, to forget the bad. Beauty is the magic of the world. The weapon. The sense. Before it a variety of artists, leaders, kings and ordinary men have been on their knees. There were wars about it and still are. The examples are many (the most known Trojan War, duels in the Middle Ages for beautiful ladies and etc.) A lot of writers have written about Beauty and glorified it. Without Beauty our life would be different. I recommend that everyone think about life without Beauty and to say in his heart if it makes him a better man. This is the great Yovkov.

Now,
what will I do in 9:49 AM?

I will make another coffee and find my old book with collection of Yovkov short stories and reread it…and maybe it will provoke me to think again. I recommend you to do so, because life is in the moments when we are enlightened and aware. Life is when we love and not when we hate and dislike.

Life is one story about Beauty.

FAIR WIND!
VPi
;X

The in love Hades

In my previous piece I mentioned that I have philosophy of God, world and man. But I didn’t expose it here. I thought about it and mentioned it in one forum. So, I will present it briefly here. I will put it only in few sentences as Hemingway follower and because I know that the new man has no time and is overburdened with information and the idea must be only pointed.

In no other religion than Christianity and Islam there is division to good and bad and consequently to God who is the ruler of good and Devil who is the ruler of bad. In all ancient religions and in the east cultures there are only Gods. They may be with good attitude or may be angry. They consist of the good and the bad as man and they are strict and fair in their bad manner towards people. In Greek mythology there is no God of the bad. Zeus is good and bad. He has human characteristics and odd character. The ruler of the kingdom of dead is Hades. He also has no bad features. He is only the God of that kingdom and he has also human character. He falls in love with Persephone. This matrix can be seen in all other ancient religions and in east cultures. So, Christianity and Islam implement one dual world to manipulate the masses. From ancient times the priest has high position in the ruling hierarchy and people listen to him and ask him for advice. But in Christianity and Islam the power is bigger. Through religion the priests of these two religions play with fears of their followers. Maybe it was needed in order to humankind to jump in its next level - the era of Aquarius - without destroying itself. The era of Aquarius will bring and create new religion and new connection to God because the new man is more complex, more informed and thus more skeptic.

FAIR WIND!
VPi
:X

The Church

One day a friend came to me and said she was feeling depressed and would I go with her to the church to put a candle for her dead relatives. I said sure. We went out and on foot we got to the church. The whether was calm, beautiful and the sun was shining. One perfect day. We reached the church. It was a nice small church with well-kept garden in front of it. We bought candles and fired them and stayed at the icons praying and speaking with God. (We are orthodox Christians.) The smell of the incense and wax was everywhere and the silence was comfortable. I felt really calmed and peaceful, loving all people even the not so good persons from my life. My friend started a talk with the woman who was selling the candles and was a kind of sexton of the church. My friend said to her that from some time she didn’t feel calm and felt depressed, thinking of her dead relatives and that she often dreamed them at night. The sexton said that Satan was very happy when he destroyed our soul, when we were stressed and feared and that when she felt that she must pray to some saints. (I won’t mention their names, because it is not the theme of my piece.) Then the sexton told us that the other woman who was sexton at that church, they changed on duties – one day the one and the other - the other. So, other sexton heard from an astrologer and said her that when the moon is full and started wane then these days were bad. She said that from that moment she started to feel bad when the moon was waning and she was praying every night before sleeping. (Here, I had to mention that the old people have more fears than us. Because of ignorance and the age, they suffer and feel bad a lot more.) She said that she feared and that that shake her mind and soul and that she prayed when she felt it and advised my friend to do so. I as a beginner astrologer, wanting to calm her down and to say her my philosophy of Satan (it is exposed here in the blog) and to make her better said to her that Satan didn’t exist and that I didn’t believe in it. But she maybe because I was younger and she didn’t bear someone younger to contradict her or because she so strongly believed in that thing said:

- No….no, he exists, he exists! – said she with very severe and strict voice.

I decided to stop talking and then we gave our gratitude to her and left.


FAIR WIND!
VPI
:X


PS.
Back at home I started wandering: “Who did she believe in? In God or in Satan? “
PPS.
This is a good story for the positive and negative thinking.

Ernest Hemingway

As you see here, I am very occupied with Hemingway. The theme of my graduation official thesis was about Ernest Hemingway and his collection Winner Take Nothing. I did enormous research on Hemingway, his life and works. Now, I just want to share with you the titles of my favorite short stories of Hemingway and to make you if you wish to read them alone and interpret them in your point of view. Just, for me, these short stories show precisely pieces from the world we live in.

The short stories are:

1. Indian Camp
2. The Doctor and the Doctor`s Wife
3. The End of Something

4. A Clean, Well-Lighted Place
5. God Rest You Merry, Gentleman
6. The Gambler, the Nun, and the Radio

FAIR WIND!
VPi
:X

Conclusion and a Daiquiri

After a lot of books, two plane crashes and four wives, white-bearded Papa becomes one of the most famous persons in the world. He is remembered more as a great person and less as a great writer, what he definitely is. The writer who fires at lions or catches marlins in the ocean, catastrophes with a plane, fights and participates in two wars, as a person is uncertain, not self-confident, a man who more suffers than enjoys life. Maybe part of the Lost Generation (from which he wants to be distanced), he is marked by war and death, his vision of the world and man is very pessimistic.

Hemingway’s life philosophy, which is woven in his works can be defined entirely by his credo “Man can be destroyed but can not be defeated.” In every book he writes, he searches for evidences of that statement. For Hemingway life is a fight, man is a hero and world – a battlefield. The fight is the fight of every man. That man can lose everything even his life just in one second, but he can not be defeated. He is a winner, having the chance to fight with fate, although the fight is futile and unequal. He is a winner, suffering alone and stoically, receiving the kicks of providence with dignity and grace, living with elegance. The real sense of life in Hemingway’s vision is that fight. The fight is important and important is the way a man fights. Hemingway doesn’t like cowards and false fighters. Though all his characters are losers in a way, they are and winners because they reveal their true character and potential to deal with the sarcastic games of fate. They are winners but they will not get anything even more - it will be got from them again and again. Fate is cruel and sinister and the fight is unfair. This philosophy may be seen completely in the masterpiece The Old Man and the Sea, which brings to Hemingway Nobel Prize for Literature in 1954 for this work and for his contribution to the literature.

Beginning to speak about Hemingway’s contribution to world literature it is easier to quote him: “For the real writer every book is a new beginning, new attempt to reach something, which is not reached yet. He always has to strive for something, which has never been done, which others have tried but they haven’t succeeded in.” Hemingway as true modernist, is and an innovator. He searches for new devices, for new writing styles, for new undiscovered ideas, for new expressions. He invents his own unique style, using omitting of everything useless and simplification of the sentence and plot. He invents the principle of the iceberg, where the main ideas are undercurrent and unstated. His short stories, where the principle of the iceberg is mostly used, are prized as one of the best written. They have enormous influence on the reader and eternal value. His novels, although not prized very much by critics, also become an example for modern novel and many authors try to copy his approach and style.

Although not prized by the critics, most of his books climb to the top places of the lists of best-sellers. The novel For Whom the Bell Tolls will prove to be by far and away Hemingway’s most popular book and by 1943 it has sold over three-quarters of a million copies, the biggest best-seller in America since Gone with the Wind (1936) of Margaret Mitchell. Other Hemingway’s works are also greatly acknowledged by the audience despite of the negative critics.

Hemingway has big saved correspondence, published after his death. But all these letters make a man think why the lines intended to reach one person are reaching the world and the opposite. The answer is slipping out.

FAIR WIND!
VPi
:X

The Sea Change by E. Hemingway

Hemingway shows in his works the idea of “grace under pressure”, where man is putted at dead-lock by life or by fate and accepts that with dignity and succeeds with elegance to cope with the situation. Another line in his works is the motif of the silent, stoic suffering and facing of providence, including the theme of the fight of man, his winning and losing in life.

An interesting situation is presented in the short story The Sea Change. By the means of dialogue Hemingway reveals part after part the situation in the story. There is no narrator, the reader presents on the real conversation where two lovers, man and woman, are separating because of another woman. The man and the woman have no names and no faces, because this is not important. It is emphasized on the incident when a man loses his love violently and forever.

As Hemingway shows in most of his works man is doomed to lose and for a pity he often loses love which is one of the most painful losses. Losing his love the main character accepts the situation and lets the woman to go away, to go away in space and to go away from his life, although he loves her burningly. Left alone he accepts this loss with great pain and something in him changes. The change is inner, the barman doesn’t notice anything. It is the change of a person who accepts the loss and the pain changes him forever. He will never be the same man. He will be one of the men who have lost.

The character accepts the decision of fate and with dignity goes on. Losing he becomes stronger and voluntarily gives up from his love. The character perceives the unfair play of providence and despite of it keeps living, although the sense of his life is taken and he is empty and robbed. He is suffering but with pride, losing but with dignity. Neither a line on his face moves nor the other men notice his tragedy. Overcoming his self, surmounting his ego he is a winner but he doesn’t win anything – just one broken heart. The main protagonist shows how man must meet the strokes of fate, which he inevitably will receive in his life. It is important the way man will accept and overcome the sarcastic games of providence nevertheless he is losing all the time.

Hemingway’s characters are heroes in one unequal fight with fate and they will not win or receive something even if they win, because the fight is unequal. The only that is left to them is to live with grace, to be heroes, to suffer alone in silence, not complaining, meeting the strokes of life with pride.

The motifs of death and of fight with fate and life trace Hemingway’s work from the beginning, from the collection In Our Time, to the end – the masterpiece The Old Man and the Sea. The flirt or duel of Hemingway with death and fate continues all his life.

There are different pictures of characters and situations shown in Hemingway’s works but it is mainly stressed on the deep inner side of the character though this is not directly expressed. Hemingway’s books are deeply psychological, but this psychological side stays hidden under the water where is the seven eight of the iceberg. Like a member of the modernist trend he emphasizes on the inner spirituality, on the hidden inside world of the person but secretly, in his own manner, trying always to show as he said “the truth about people”.

FAIR WIND!
VPi
:X

Winner Take Nothing – Winning and Losing in Ernest Hemingway’s Vision

Unlike all other forms of lutte or combat the
conditions are that the winner shall take nothing;
neither his ease, nor his pleasure, nor any notion
of glory; nor, if he win far enough,
shall there be any reward within himself.

The premiere of the collection Winner Take Nothing is on 27th October 1933. The title of the collection of short stories and its epigraph are made up by Hemingway himself. In a letter to his friend and editor Maxwell Perkins Hemingway writes: “The title reflects with uncompromisingly logic the truth about people, who the stories incarnate and illustrate”.

Maybe because of the transitioning hard period between the two World Wars or because Hemingway himself experiences so many tragic events in his life at this time or because of his sensibility, he presents reality as horrible and cruel in the collection. Hemingway’s view and conception of the world are gloomy and all pieces in the Winner Take Nothing have pessimistic and tragic decoration. His view of life is terrible and gloomy and often his disillusionment transfers in black mockery and satire.

The story The Gambler, the Nun, and the Radio is published for the first time in the April issue from 1933 of Scribner’s Magazine under the title Give us a prescription, doctor. The story is about a nun, a gambler and a man listening radio. All of them addicted. The first title clearly shows the main motif of the story. There is needed prescription, there is needed medicine. And the medicine is opium, which makes man to forget the disastrous and senseless reality, which makes him to create his own worlds, where he forgets that he lives in nothingness – nada (A Clean, Well – Lighted Place). Opium is the escape from reality or the thing which makes man more comfortable with life, which distracts his mind from the real situation, gives sense and man can’t live without it. For Cayetano the opium is gambling, for the nun it is religion, for Mr. Frazer it is the radio, the nice melodies and the beautiful unknown worlds it brings to him every night. These people need opium to forget their strange distorted reality. Man often must drug and fog his mind in order to keep living. The reality is severe and opium is so good. Man wants to forget, to not notice that reality, where he is doomed to pain, to sufferings and to losing minute after minute.

Another story from the collection The Light of the World is a kind of grotesque. Hemingway as James Joyce and as Franz Kafka shows distorted characters like the distorted paintings of Pablo Picasso and Salvador Dali. The title is got from the Gospel of Matthew. Interesting is the whole quotation: “You are the light of the world. A town which stays on the top of a mountain can not be hidden.” (Gospel of Matthew 5:14). The story is about beauty and the power of the human soul.

The short story is also about rudeness and it is sodden with vulgarity and bad manners. The characters on the other hand are disgusting – a cooker with white hands, who washes them with lemon which makes impression of something insane, unpleasant Indians and three big, very fat prostitutes. The atmosphere is oppressive. The ugly and abnormal characters, the rudeness and the aggression in the dialog, the nasty giggle of the prostitutes inspire disgust. The characters are dregs, rejected from society. The words are abuses and insults. The situation on this railway station is horrible and sordid.

Despite of the rudeness and despite of the repulsive picture, created by Hemingway, despite of the ugliness - inner and outer of all characters, despite of the impolite conversations - there is light. The light is the beautiful soul of one of the prostitutes longing for politeness and devoted love. She narrates about a dramatic love affair with the dead boxer Steve Ketchel. The band of rags who are waiting for the train on the station and who are listening the story also have the light in them, they are depressed from the death of the boxer and of the tragedy of the woman. Finally it appears that she never knew Steve Ketchel and the rudeness and aggression increase again in the dialogue between Alice and the Peroxide. But nevertheless the light is there, it can not be hidden. Although in ugly body, although on low intellectual and social level, although a rag - the light is there “on the top of the hill” and is “the light of the world” and will never disappear. This is the light which everybody carries in him, the beautiful dreams, the longing for love, the wish to live in a lovely world, to have tender and polite relationships, to be treated well. This light is given to men as weapon against the hard and cruel reality and is called - Faith, Hope and Love.

The light is in every human soul. The soul is gentle, believing, hoping and loving, in opposition to the rude and repulsive reality. The opposition is purposely made by Hemingway. He even makes the three prostitutes so disgusting that they weight 350 pounds each. There are two worlds in the story – one real and one imaginary of the Peroxide, one repulsive and one lovely. Hemingway aims that contrast to reveal clearly the beauty of the human soul and that even in disgusting situation in which the Peroxide is, thrown off from society and having nothing, she has inner strengths which give her power to keep living. These inner strengths are inherent to every man and thus he can continue his fight with life and fate although it is unequal. One of the main Hemingway’s motifs that “Man can be destroyed but can not be defeated.” is sodden in the undercurrent of the short story.

The Light of the World is one of Hemingway favorite stories and he wants to put it in the first place in the collection. But Maxwell Perkins dissuades him from this with the words that it will give motivation to his enemies to accuse him “about his weakness to write about rudeness in the sake of rudeness”. Hemingway steps back, although he knows he made a story, which excels Maupassant` s Madame Tellier `s Establishment.

The collection Winner Take Nothing is a higher step in Hemingway’s development. The principle of the iceberg, formulated by the writer, is presented in the collection in its higher form, touching entirely new ideas – the existential quest. “The grandeur with which the iceberg swims” – says once Hemingway – “is because of that that one eight is over the water”. Again he doesn’t say all; again he omits something, wanting to be understood by specific audience. In Winner Take Nothing the principle of the iceberg is applied with its full capacity. Every story hides so many under the water. It is shown great psychological approach, understanding of life and people and true eye. Carlos Baker, who is biographer of Hemingway, says that what lies under water is noticeable only for the discoverer, and that it is constructed under the laws of very different poetics – poetics of symbol. All short stories in the collection are symbols, which got together construct the idea of the collection mentioned in its title and epigraph.

In this third collection of short stories the ideas and the motifs are very different from other Hemingway’s works. The light motifs are deeply psychological and show the truth about people, the truth about life. Hemingway presents his existential quest, gives his answers and coins his philosophy. The iceberg swims with “grandeur” in the collection and Hemingway leaves deep trace in the literary history, and even places a request for literary immortality. The same device of symbol and the principle of the iceberg are applied in the awarded with Nobel Prize for Literature in 1954 modern parable The Old Man and the Sea.

With the stories from the collection Hemingway creates exact portrait of the hopeless moments in life. The stories go beyond their time. Having no time or place, they are eternal. The entire conception of the collection is genius. But in 1933 when it is published, the literary critics in America meet the collection unexpectedly inimically. There are some very critical responses and the collection is not received well. But despite this the collection stays proudly among the works of the author, nowadays winning more and more respect. With its own unique symbols and clear messages it is part from Hemingway’s development as a writer and of the development of the modern literature.

In the modernist works of Hemingway can be seen mixed features of different literary trends. From Romanticism it is got the longing for the past, the escape in the nature and the view of man as unique person. Symbolism and Decadence can be seen in Hemingway’s pessimistic attitude towards life, man and the world, in his depiction of pain, suffering and death and in using of symbol as main literary device. Upgrading and mixing the previous traditions in literature the works of Hemingway are exact pieces of Modernism, responding to all its features and a step further and can be defined as modern allegory.

In his works Hemingway treats universal problems like human condition, the purpose of life, the position of man in the universe, the sense of human life. He often wonders in his works about the aim of man, about the winning and losing in life and who is the real winner in fact.

Hemingway’s credo “Man can be destroyed but can not be defeated.” is the very embodiment of the motif of winning, which marks all his books. In many of his works he comes to that conclusion and shows the reader proofs for that conception. It is Hemingway’s belief through all his life and all his works are written in that philosophy. He states this creed in the novel For Whom the Bell Tolls and shows its manifestation in The Old Man and the Sea.

Hemingway shows that man has inner strengths, inner powers, invisible for the eye, undiscovered even by the same person but strong and forceful, which can defeat the mean and inconsistent fate. These inner strengths are the man`s weapons in the brutal fight with providence. The destiny can destroy him, but having these inner strengths he can win by accepting its strikes bravely and calmly and by trying to overcome them, saving his high spirit. And even if he can not overcome these strikes, even if he loses, he again can be a winner because he fights and has the courage to meet them. Winning is in that man doesn’t give up and doesn’t bow down his head before the difficulties in life.

Proofs for these statements can be found in the story about a hero A Way You’ll Never Be. It sends the reader to the front, where a man with shell - shock, almost psychically disordered, despite of his illness goes around the Italian frontline to help in the war against the Austrians in World War I. He doesn’t lie in a hospital where his place is but he is on the front line – fighting, forgetting himself, devoted to the cause. And Hemingway unambiguously titles the story in that way and for the first time he is so direct in his message, because only a few will volunteer in such situation to help to their army and to face death, although themselves are almost dead. This man, no matter of his condition, no matter of his suffering and agony, no matter of the bad doom, no matter of his loss keeps fighting, keeps living, keeps winning.

Important is how man fights not what he wins. The prize is that man is alive and has the ability to fight and to show what he is capable for. The winning is in that he suffers and not gives up, showing he is stronger than the pain. People are in this world to fight. The only true sense of life is this fight - all other is transient and futile. And Hemingway’s characters are fighters. Though rags and common people, they are fighters and heroes. They are small heroes having their big victories.

In A Day’s Wait is depicted heroism of one small man. The small child from the short story meets with death and one all day is waiting to die, because of misunderstanding. The child doesn’t complain but bravely and silently waits his false death. It even doesn’t say a word to his father, although it feels fear. He is waiting the death not as a coward but as a small hero. In Hemingway’s philosophy it is important not only the fight but also the way you fight, how do you meet the attacks of the malicious destiny. The child meets the death and wins the fight, because it doesn’t show any weakness. His character reveals in the face of death and that boy shows the inner strengths of a brave man, shows big heroism to which are not capable a lot of men.

Every evident defeat leads to a greater victory, because man shows his abilities to fight, his potential, and his spiritual strength to stay, even losing, in front of destiny and death and continues his battle. Defeated, man shows his real face. Will he withdraw and escape or will he keep fighting, no matter what is happening. Losing, Hemingway’s characters will continue strive against the unmerciful kicks of fate. That is their victory.

Man comes alone with nothing in this world and goes alone with nothing. The only thing he has is his life. And it is important how this life is lived. Fate is cruel and mean. It can take from man everything he has in one second and leave him alone and empty. Man must accept the strikes of providence and keep fighting, because he has nothing left, in that way he wins.

The winners will not receive anything, because there is no prize and because the fight is unequal. Man can only accept fate and keep struggling to overcome it. There is no prize; even more man receives more sufferings and pain. The important is how he accepts them. He must accept them bravely with dignity and no complaining; to live through them with grace and elegance. In that way accepts his life the old man from A Clean, Well - Lighted Place. His life is over, he has money but he doesn’t need them any more. His death is near and the waiting of it maybe makes him unhappy. He even tries to commit a suicide. In this bad position he moves with dignity.

Even the old man is chased out rudely from the café he accepts this with dignity and shows self-respect. For him the world is nada - nothingness. He and the old waiter know this – the futility and absurdity of the world. They feel it and they have insomnia. The young waiter, the barman and many other also live in the nada but they don’t know this, as the old waiter says. They don’t understand the tragedy of life, busy with petite daily problems. But the old man and the old waiter though misunderstood, though having insomnia, though realizing their unhappy fate, live with grace and dignity their common and simple life, meeting its foul plays.

Being in that position they want to see the beauty around them to feel the splendor of the world. They prefer nice well-lighted beautiful cafés, not the bodegas (dirty pubs). Seized by this nothingness, cruelty and darkness of existence, they search for the nice moments in life - a cup of coffee or a glass of brandy. The old man shows how man must accept death and the plays of fate, without fear, with pride and self-dignity. He is defeated - he will die soon, but that makes him stronger. Calm he accepts his destiny and that is his victory. The victory to give up from all that a man can have (the old man made an attempt to commit a suicide) and in that way to become invincible and winning, showing he is not afraid. He is ready to receive whatever the fate has prepared for him. Hemingway’s credos “Man can be destroyed but can not be defeated.” and “grace under pressure” are entirely sodden in the story, making it one of the best in the collection. The story is and one of James Joyce most favorite.

And if man wins in that fight he doesn’t get anything as Hemingway says in the epigraph. He goes without award, because there is no prize and the victory is - to fight knowing he will get nothing in the end. The winners are those who fight for the fight and fight fair and self-deniably. The winners are fighting even knowing they will lose, lose everything. The winner overcomes himself, thus free of everything, having only his courage and faith, he is ready to do the impossible, to sacrifice himself, even to receive greater pains but in that way he is winning, in that way he is victorious, in that way he can not be defeated. The winner despises the mean games of providence and death as Hemingway, who when writes about death is always bitterly sarcastic and satirical.

The fight with fate is unequal but it exists in the life of every man. Every man in this world is fighting and he won’t get a prize in the end. Every man is a hero and Hemingway shows this heroism of the common man with surrealistic manner and by the rules of the principle of the iceberg.

Hemingway’s stories are like moments of being, making the reader to feel he is alive, to feel he is part of something big, in which he has his small but significant function. There is only now, the instant, the enlightenment, which strikes down like lightning, leaving the reader illuminated, full of sense and awareness. Thus Hemingway’s works influence deeply and by the messages they embody live an eternal life and make their way to universality.

The motifs of death, fate, fight, wining and losing obsess Hemingway all his life and he writes about them in almost all his books. During the war - in the trenches or on the frontline - or at bullfights, where death is around, he is interested how man changes in the face of death. Hemingway likes the fair players, the true people, who don’t show off and accept their destiny with self-respect.

Often Hemingway’s characters are left hopeless and perplexed by fate, when it gets all they have. Nobody likes to lose but that are the rules of life. The man must accept losing and that he is destined to not rule his life, but to receive everything what the fate has prepared for him. The man must reconcile with his position in the universe and to live with elegance despite of the pain and unfair games of providence, despite of losing, which is inevitable and to show hardness and courage. That is Hemingway’s pessimistic philosophy and that is what he preaches in his works.

The motif of losing is not so clearly declared in the collection Winner Take Nothing. It is undercurrent line in the short stories and gives to the reader its unstated messages and unvoiced conclusions. Hemingway’s wish to omit and to leave the reader to feel himself the real story is fulfilled. As he says once, he wants to give “forth and fifth dimension” to his stories. His intention is to make them symbolic and full of meanings. The motif of losing is omitted, but it stays there under the water.

Hemingway declares in the collection that man can lose everything from security, happiness, love, dearest people or gold, to his own life, which is his last and which he will lose for sure. In the story After the Storm is presented the play of fate with the main protagonist. He has the chance to find the sink ship full of gold but after exhausting efforts lasting one all day he can not get anything from it. When he comes back later it is already robbed by the Greeks. There is irony in the story that even the birds got more than the main character. Here it is shown the power of fate – the main character finds the ship full of gold he is on the way to “win” the treasures but providence with its great power doesn’t allow this to happen. The Greeks got the gold. And he is again the ordinary rag, poor man, who fights drank in the pubs. Who can win against fate? The fight is unequal and the losing is certain.

The story is ironic but the ironic is the situation of man in the universe, his human condition. He is a living being in a world which is under the obscure laws of fate and most of the time he is assigned to lose. He is ordained even to lose his life. Nobody can win towards providence. But Hemingway, obsessed with this fight with fate, shows the reader option to defeat it and it is in the living despite of the obstacles, living despite of how many it hurts, living despite of all it will take, living despite of it.

In A Natural History of the Dead Hemingway scrutinizes the question of human life and of the miserable situation of man in the universe. Again it is ironic, sarcastic and satiric story. This repetition of the Hemingway’s attitude towards fate and death is clearly outlined. In this story he comes to the conclusion that a man’s destiny is a destiny of an animal, “most men die like animals, not men”. The story is a parody of the naturalists and shows the absence of divine concern for human sufferings. The desperate position of man in the world is shown by the last scene and the dialogue between the doctor and the lieutenant, when they quarrel about the dieing man:

“See, my poor lieutenant? We dispute about nothing. In time of war we dispute about nothing”.

Even people show coldness and inhumanity towards each other. But this is not the main motif of the short story. The light motif of the story is that the human life is not important. That human life is nothing, although it is everything a man has. That it can be taken by fate whenever. The discouraged position of man is obvious. His fight with fate lost.

Hemingway’s vision of losing can be seen and in The Sea Change and in Fathers and Sons. In the first story love runs away, because of the games of the providence, leaving man changed after his loss, altering him forever, but making him stronger. The second story is about the memories of one man of his beloved father who he has lost, but loves very much. Again it is shown the dreadful intervention of fate in the human life, taking away the man’s closest and dearest people. It is seen that man loses all his life and loses everything. For a second he can touch to happiness, but after that to check him and to test his inner power, the fate makes him the serial trick.

FAIR WIND!
VPi
:X

THE PRAYER

For so long I want to write this piece, but I had no time. For me it was very important and a note was lying on my desk in order to not forget to write it here, although I don’t have so many readers but I hope it will be interesting and useful for someone. I will begin with the Creator. It is seen I am very much occupied with religion and with the theme of God. But that is the way I am. So, I prefer to call him Creator. When you meet someone for the first time you look at his face, body, clothes, his gestures and voice. Then when you get more close to him you get a notice to his words and thinking, his views and ideas. And when you get closer and share a long time with him you can see his deeds. Let’s put this scheme to our Creator. We can not see his figure. In fact he has not body and face. We can not hear his voice. We have a slight idea of his views and ideas. But we can see his deeds. In fact from the tree points of the scheme we can relate our Creator only with the third which in fact has the biggest weight and is the only one of the three which shows the real truth and real face of a person. When we take a view to his deeds it is seen his biggest creation – our Solar System, our Planet, our Nature, the Flora and Fauna and us – Humans. The product of his deeds is seen very clearly for everyone. Nobody can argue that it is perfect, beautiful, awesome and made with so love. Love towards us – who inhabit this creation and who are so created. From this deed we can see that The Creator is one nice loving person who cares about humans and other creatures and loves them, treating them gentle and wise. Everyone of us is his creation thus his child. He can’t not loving us. This is obvious to all people who are creating. The created by you is always very dear to you. So, the Creator is a person without body, face and voice but with a lot of deeds, showing him as one pleasant person. Sometimes we have obstacles in life. As maybe some of you know my hobby is Astrology. And as I said the Solar System and maybe the Universe is creation of God, thus the planets and stars and their directory of moving is determined by him. In a previous essay I said that stars are the map of our lives. He determined even our lives giving the right to choose. Maybe the matrix is very complicated maybe everyone of us has one good and one bad end in life said simply. But I am sure it is more complex. You see how complex is everything made by him. We have revealed maybe 10% of the creation. To show you how wise is he and how wise and excellent everything is made I will give you example with the Black Holes in the Universe. Man physically can not travel in the Universe because the distances are so enormous that one lifetime of a man will not be enough. BUT! There are made Black Holes, corridors which make the moving in the Space easier and maybe possible for us humans. He had thought of everything. Our Planet Earth, home for so many humans is big enough for us although it gets smaller and smaller. The other Planets show as a map our life. We have obstacles in life. You will say: “Yes, we have very hard moments. The Creator is not so good.” We have obstacles, but they are because of our education. We must reach perfection in order to go further. It is said by some people who say they know that there are other worlds, other higher realities. And maybe there are. The imagination of the Creator is undoubtedly. The obstacles are needed, but the hard situations are awful. People feel desperate, unhappy, broken. Then The Creator gives them one option – to speak to him, to beg him, to pray to him. And he is always there for everyone on the Earth at any time. You can ask him, just speak to him or argue with him and you will be always heard. Think about the time when you was a child and had a dream, just think, didn’t this dream happen? I am sure you will say “yes”. It happened or it could happen but you withdraw from it. Think of your childish dreams and not only about them, think about all your dreams. They all happed or could happen. We are heard, even we are eavesdropped and as a present we receive our realized dreams. And with the player is the same. Think of something you have prayed about. After a couple of years it happens. Only if you have made a lot of bad things maybe your prayers will not be heard but you have the option to repent and then again you can dream and pray. I wrote this big essay just for one sentence which I will write now. Prayers come true. Even if you don’t believe, even if you are suspicious you will see that it is true. Every prayer comes true so pray and don’t stop dreaming. This nice, loving person – the Creator will give us all we want. But the obstacles are there in order to balance the situation. If there are no obstacles our life will be senseless. We would not have aims, we would not develop, we would not fight, and we would not live. Without obstacles live will be so boring we will live life without showing us, without showing our potential and identity. Here we can show us. Here our souls can show and test themselves. In esoteric science and east religions where reincarnation is the base of them it is said that souls live somewhere in other dimension, on groups and they are one and the same and equal (like in Communism, which for me is vicious system, giving the rights and welfare to the lazy and stupid and taking the rights and welfare from the wise and smart and working, which is self-destroying, because the lazy and stupid, having the same rights destroy the system and not develop it, because it is internal to the lazy and stupid to destroy and not to build). So the souls are different substance coming here to show their identity and to learn. And they have always the help. Because the nice, kind teacher is always here to show us the right way, the way to perfection and when it is hard to us we can always ask him for help, pray for help and the help will come. I reveal you one of the miracles of the world which I revealed alone for me. I hope you will reveal it for you and having it, rule it well, because there is punishment. The balance must be kept. And the aim must not be forget – learning the rules of life, looking on the different faces of life, learning people, living, ruling your life and going ahead to perfection. So, let us be good, better and better trying to reach the best. Live one fulfilled life and don’t stop thinking.

FAIR WIND!
VPi
:X

SLUMDOG MILLIONAIRE - life is full of miracles...

MIA - PAPER PLANES
or our fragile and small, but BIG dreams



Life teaches us through all our existence
and with its lessons, we win the battle of our life.

FAIR WIND!
VPi
:x

HAPPY EASTER 2009!

Jesus Christ is Risen Today!

FAIR WIND!
VPi
:x
------------
FREEDOM!

ANALYZE THIS!

Die Another Day lyrics

I'm gonna wake up, yes and no
I'm gonna kiss some part of
I'm gonna keep this secret
I'm gonna close my body now

I guess, die another day
I guess, die another day
I guess, die another day
I guess, die another day

I guess I'll die another day
(Another day)
I guess I'll die another day
(Another day)
I guess I'll die another day
(Another day)
I guess I'll die another day

Sigmund Freud
Analyze this
Analyze this
Analyze this

I'm gonna break the cycle
I'm gonna shake up the system
I'm gonna destroy my ego
I'm gonna close my body now

Uh, uh

I think I'll find another way
There's so much more to know
I guess I'll die another day
It's not my time to go

For every sin, I'll have to pay
I've come to work, I've come to play
I think I'll find another way
It's not my time to go

I'm gonna avoid the cliche
I'm gonna suspend my senses
I'm gonna delay my pleasure
I'm gonna close my body now

I guess, die another day
I guess I'll die another day
I guess, die another day
I guess I'll die another day

I think I'll find another way
There's so much more to know
I guess I'll die another day
It's not my time to go

Uh, uh

[Laugh]

I guess, die another day
I guess I'll die another day
I guess, die another day
I guess I'll die another day

Another day [x6]

FAIR WIND!
VPi
:x
------------
FREEDOM!

The most harmless drug and the best medicine

God created the world and gave this ability to create to man. It is strange that man feels entirely full and happy when he creates something that interest him with full capacity. When we create we fall in another dimension. Time is different. There is no time. Man charges himself with energy, another energy from different level( not the common energy from food, breathing and sleeping). The condition in which he falls is like that of the usage of opium. Our soul is jubilating and we are full of pleasure. The most harmless drug and the best medicine in my opinion.

I decided to share with you some of my paintings. I`m not a professional painter, even the opposite. I decided to share with you the making of my last painting. I hope you will like it.

Freedom,
VPi

Skyscapes

We have often heard about landscapes and rarely about seascapes but almost never about skyscapes. So i decided to promote this type of art here because there is nothing more beautiful than the sky. It is amazing experience to turn your head up and your stare to be absorbed by this incredible picture and knowing you are staring to the eternity you are charged with great energy. (Beauty gives positive energy and pleasure.)