Човекът

Отначало човекът бе сам. Излезе от дупката, където се беше свил и където се чувстваше сигурен и незастрашен. Поиска да излезе и той не знаеше защо и излезе и тръгна и видя и други хора, които вървяха. Отиваха към планината, така разбра от тях. Планината се виждаше в далечината. Всички отиваха натам, но никой не знаеше защо, сякаш нещо ги караше да вървят натам. Едни хора вървяха по – бързо, други по- бавно. Имаше млади и стари. Мъже и жени. Някой бяха красиви. Не, всички бяха красиви! Бяха различни. Всеки вървеше по своя път и рядко поглеждаше към другите. Човекът и той вървеше. Струваше му се,че върви доста бързо, но запомняше всичко което виждаше. Прескачаше локви, газеше в мочурища, прецапваше рекички, минаваше по мостове и полянки. Често го валеше дъжд и нерядко виждаше дъгата. Виждаше много хора по пътя. С едни се заговаряше, други отминаваше. Дори се влюби - три пъти. Първо в чернокоса ледена девойка с кристален син поглед. После в русо момиче с дълги коси и палави очи. Но те останаха назад, той беше по-бърз от тях. Виждаше, че някои ходят по двойки или с целите си семейства. Пожела и той да има семейство и неговата жена се появи. Срещна я в една гора, когато тя ронеше сълзи над един поток. Разбра че това е тя по гривната на ръката и. Беше си я представял тази гривна и като я видя разбра, че е тя. Това беше една красива старинна гривна с много разноцветни камани. Точно такава си беше представял. Веднага я хвана за ръка и тя спря да плаче. Попита я дали иска да върви с него към планината и тя кимна. Усмихна му се и му подари миг щастие. Завървяха заедно. Срещнаха и заека и змията и лъва и орела и пеперудата и мухата и лешояда и пауна и още безброй други животни и растения. Научиха се на много неща, но вървяха все натам към планината. Другите хора се чудеха какво има зад планината и те също се чудеха. Носеха се легенди, разкази, митове за отвъд планината. Човекът и жена му вървяха. Бяха вече съвсем близо. Само трябваше да минат билото, а след тях оставаха следите от стъпките им. Той и каза да стои тук и че той първи ще мине, но тя пожела да бъде първа. Не искаше да остава сама пред планината и той се съгласи. Тя отиде и изчезна. Той постоя малко. Хората отиваха и изчезваха. Огледа се, видя че няма нищо което да го задържа тук и той отиде и изчезна.